Емигрантска
ЕМИГРАНТСКА
Защо ли те сънуваме, Родино,
и чакаме при тебе да се върнем?
Дали заради старото ти вино,
или пък хубостта ти пак да зърнем?
Ще ни посрещнеш ли с "добре дошли",
ще ни прегърнеш ли с нега-отмала,
или навъсена и с зли очи
ще ни загърбиш, гробно занемяла?
Ний знаем – днеска бедна си и зла,
не стига хлябът, няма препитание,
но нам си ти – тъй мила и добра,
не ни отритвай и не хвърляй камък...
Защо ли те обичаме, Родино,
какво ли “утре“– чакаш и предлагаш?
Или отново пак в годините
по чужди стъгди ще си вадим хляба?
И пак ни тегли тоз тревясал двор,
оджакът тук е, бащината къща...
И уморен от чужд простор,
накрая всеки нявга тук се връща...
12 .04. 2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганев Всички права запазени
