24.06.2008 г., 9:40

Еньовден

7.7K 0 17
Честит празник на именниците!

Танцувай, слънце. Днес е Еньовден.
Днес билките целебна сила носят.
Пред изгрев трябва тях да ги берем,
роса да мие и нозете боси...

Танцувай, слънце. Виното кипящо
с дванайсет билки нека упоим.
За теб ще пием еликсир от чашите
и топлината с теб ще споделим...

Танцувай, слънце. Дълъг ти е пътя,
но днес на своя връх ще се качиш.
Магична сила в билките се къпе,
отпий от тях, болежки да спасиш...

Танцувай, слънце. Аз ще ти направя
един венец за слънчева глава...
От билките на Еньовден за здраве
на теб, любимо слънце, ще дада...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота...!
    ти винаги подобаващо почиташ празниците,
    което много ми харесва...а този стих е прекрасен...!
    с много обич, Валентин.
  • Браво, Вальо!
    Поздрави!
  • Ех, че слънчево
    Честит празник и от мен на именниците!
  • Към изречена (Мая Попова): Привет, Майче! Аз пък си мисля, че "дада" в случая е по-подходящо - стилът на стиха наподобява фолклорния, може би затова... А от граматическа гледна точка - разбира се, че "дада" е неуместно. Но мисля, че Вал го знае и е употребил целенасочено вместо "дам" - "дада"
    Поздравления за лоялността, Мая - като редактор би могла да редактираш последния стих на финалната строфа, но не го направи, а само изрази мнение! Впечатлена съм!

    Вал, стихът ти е... страхотен (не намирам точната дума...)! Магичен! Еньовденски! Слънчев поздрав, Поете! Възхищавам се на творчеството ти!
  • Слънчовият танц...
    Много истински стих!
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...