Самодива (Вики)
529 5992
8.11.2017 г., 19:43 ч.

Еретично 

  Поезия
757 5 10

Дявол луд ли превзе тишината на кротките утрини
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.

Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно
в безконечния ритъм на смърт и живот разнолик
и когато се спрем, от огньовете адски замаяна,
да прошепна смирено "О, Господи, ти си велик!"

Всеки миг е живот, всеки дъх – глътка смърт неразказана,
всяка рана е просто портал към поредно небе.
Там на стража стоят тихи сенки, с два знака белязани
и следят с поглед строг, дали имаш от всичко по две:

Две запалени свещи, по една и за двамата властващи
(всъщност, те са едно, но различна е само целта),
бял и черен конец, за омрази и обичи гаснещи,
смях на ручей и плач на отсечена, млада бреза.

Плащам такса "Живот" за различно ниво на спиралата,
плащам данъка "Смърт" за рестарт на сгрешена съдба
и се уча на грях от съня, отразен в огледалото,
а на святост – от вечната сила, стаена в пръстта.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??