Две очи и нос, уста, брадичка,
как иска ми се все да ги целуна.
Сърцето ми трепери като птичка,
душата ми вибрира като струна.
И черните коси небрежно падат
по леко издължената ти шия.
И устните ми сякаш горко страдат,
че твоите не могат да открият.
Надолу раменете се извиват
със сила и финес небрежен.
И близостта им тежко ме опива,
щом даже в грубостта си ти си нежен.
Гърдите ти напето се надигат,
във моите гърди те огън стъкват.
И цялата ми воля не достига
там, дето разумът съвсем замлъква.
Закръглен, леко окосмен корем -
отключва ми се цялата фантазия.
Сега не можем вече да се спрем -
веднага ще преминем към инвазия.
© Таня Гулериа Всички права запазени