По миглите ти се изтяга сладострастие
и закачливо обещания ми дава,
за някакво си райско щастие,
което много дълго ще ме вдъхновява...
Повярвах му и ето, вдъхнових се,
пък ти във ролята на похотлива Муза
над мене, като облаче еротика изви се,
събличайки излишната си блуза...
И затанцуваха галактиките степ
под звуците на стенещо желание,
и устните ми с тях танцуваха по теб,
а твоите... бездумно дадоха ми обещание...
О, колко стихове, поеми, оди ще напиша,
по бялата ти кожа с дъх шептящ...
Започвам бавно... вече римите изящни нижа...
Галактиките отлетяха... и космоса е само наш...
02.11.2017.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени