Не, аз не искам с теб да се любя,
не искам да ставаме цяло в нощта,
дори и завинаги аз да загубя
със твоята загуба днес любовта.
Не искам да галиш пак моето тяло,
да шепнеш в ухото ми жарки слова,
не искам да стискам чаршафите вяло –
аз искам да чуеш само това:
Люби ме със мисли, с душата люби ме,
прочитай без думи сърцето ми ти
и не, не прошепвай пак моето име
и аз не ще шепна „Вземи ме, вземи!”.
Не искам плътта ти да ме превзема,
не искам да стена, дори да крещя.
Аз искам с духовното днес да те взема,
да взема със тебе и твойта душа.
Не искам стенания, викове глухи,
не искам мечти сутринта,
не искам и шепоти от гърлата ни сухи,
аз искам да вярваш в това!
Аз искам да бъда превзета греховно
с мисли, а не със ръце,
не искам да гледам после виновно
със разтуптяно сърце.
Аз искам емоция силна, разтърсваща.
Не просто оргазъм сега.
И в ситуация странна, объркваща
искам и твойта душа!
© Яна Всички права запазени
Дано!