Ерозия
627
0
1
Макар че често плевя душата си,
там не растат цветя,
не пеят птици;
не търся извора на мойта самота,
а под килима си
небрежно я замитам.
Нали и чувствата ми са девици –
робините на нищетата.
Засадил съм ги в градина,
която е попарена
от злободневната слана –
на безразличието...
Но впреки това, аз ги обичам.
Не казвам ,,не”,
не казвам ,,да”,
не казвам, че съм по-различен.
Аз просто чопля свойта
буренясала душа.
И се надявам,
че не е пустиня вече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
