Есен
От севера полека, лека
се спусна тихо есента,
обагри във пастел пътеките,
във всяко дворче се поспря.
Нашари листите във жълто,
а другаде обрули клони,
във вечерите с хлад нахълта
листата по паважа гони...
Наниза жиците с мъниста
и песен птича във небето,
синигерчето прелетя да чисти
и ширна се във плод полето.
Закътах мъката дълбоко
по веселите летни дни,
по тучните ливади и високи,
в мъгла обвити диви планини...
Небето оплоди се с птици.
Поел хилядолетни бъднини,
засвири вятърът във жиците
сред пусти хълмове и рътлини.
Селата сгушиха се. Хлопнаха вратите,
и дворчета изпълниха се с шум.
В очакване на пролетни разцвети
капчукът тихичко ромоли си навън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени
