Есен
Есен е и падат листата
с гробовен, глух звук.
Студа обгръща ме цялата
и усещам милувките му тук.
Мрачно е, надвисват облаци черни,
окрадват последните късчета синева,
носят страх и студенина,
изчезва с тях старата лятна топлина.
Заваля.
Вали и всяка капка отмива
докосванията на твоите ръце по мен.
Всяка нежност, всяка милувка...
потъват с капките в калта.
Вали и не смятам да си тръгвам,
пречиства ме дъжда,
изгаря и последния ми спомен
от общата ни съдба.
Загърмя.
Гърми и падат на Зевс стрелите
до моите крака.
Всяка мълния носи живеца,
който гореше в мене досега.
Гърми, но само проблясва и изчезва,
оставила следа в пръстта,
ала и нея дъждът ще отмие,
тъй както и теб от мислите ми отвя.
Спря.
Все така падат листата,
умира с всяка есен любовта.
А след тази есен идва зима,
зимата не носи нова любов, а - самота.
В самотата себе си откривам,
на мълнията огъня ще съхраня.
Този огън ще ме топли
в студените дни на мойта самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Симеонова Всички права запазени
