Есен
Красиво е... Най-синьото небе
милувката си топла ни дарява,
косите на брезите позлатени
разпуснати са в трепет и очакване...
В душите ни е тихо, като в храм.
В очите ти се виждам отразена –
красива ли съм, като есента,
от слънце и от нежност сътворена?
Земята още диша с топла гръд
от тежък плод и дъх на младо вино.
Със огнени листа застлан е пътят,
по който искам с тебе да премина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
