4.10.2006 г., 0:38 ч.

Есен 

  Поезия
538 0 10
Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъх на младо вино. Със огнени листа застлан е пътят, по който искам с тебе да премина...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??