Есен е...
На слънцето си тръгва топлината,
идва дълга и мъглява вечер.
Зачестява и студенината,
навън се носи златна есен.
Прехвърчат цветовете по тревата,
летят изсъхнали от клонките си, домовете,
летят, изплитайки килим, листата,
а есента ги гони пак: - Летете де, летете!
За да напомни, че и той е тук,
пророни ситни капчици дъждът.
Без чадър и без качулка
си пробирам есенния път.
Вървя по улицата мокра,
стъпвам върху куп листа.
Без да искам трябва да ги стъпча,
както прави с лятото и есента.
Животът просто ни се случва,
лято-есен - все си е сезон,
ще чакам следващото лято с трепет,
но сега е есен - "тъга-полутон"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Наумова Всички права запазени
