Внезапно като летен звън,

прибра днес есента мъглите.

В лъчи от слънце заблестя,

на пролетта да ни припомни дните.

Лъчите слънчеви блестят,

огряват жълтолистните дървета.

В златисти багри се редят

с парад от облаци в небето.

Тук няма жал нито тъга,

че жежко лято вече си отиде.

А води зимата тя за ръка,

воал на бяло вече се провиди.

Дърветата отрупани са с плод,

със сладост като за последно.

За истинка любов тя есента е вход,

когато любиш вярно, неизменно.