Есенна любов
694
0
0
Внезапно като летен звън,
прибра днес есента мъглите.
В лъчи от слънце заблестя,
на пролетта да ни припомни дните.
Лъчите слънчеви блестят,
огряват жълтолистните дървета.
В златисти багри се редят
с парад от облаци в небето.
Тук няма жал нито тъга,
че жежко лято вече си отиде.
А води зимата тя за ръка,
воал на бяло вече се провиди.
Дърветата отрупани са с плод,
със сладост като за последно.
За истинка любов тя есента е вход,
когато любиш вярно, неизменно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
