Есенна сюита
ЕСЕННА СЮИТА
Бре, че есен, бре, че чудо!
Баба Марта – ряпа да яде!
Тази лелка пак събуди
в мен предишното момче.
То не бяха цветни фусти,
луди песни и хора,
попрезрели дини вкусни,
голи клони, хубав свят!
Вместо кръв, вино бълбука
във човешкото сърце.
Няма млади, стари, скука,
няма страх, че ще се мре.
И какво че идва зима,
стеле старост, лед и хлад,
аз красива есен имам
и я любя от душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
