16.10.2008 г., 18:01

Есенно

1K 0 19

Есенно е в моето сърце.

Есенно небето причернява.

Есенни листа навред летят.

Есенна гората пожълтява.

 

 

Есенният листопад във мен

се прокрадва тихо с леки стъпки.

Есенен килим реди във мен,

вятър нежно носи пъстри листи.

 

 

Има красота и в тоз сезон,

топлина събирана през лятото.

Гроздето същински кехлибар

е отрупало със плод лозята.

 

15.10.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...