Есенна нощ
Ухае на есенна роса.
Предавам инфото на брата си.
Делата са по-важни от думите ми.
Четем за да спасим душите си.
Отпращат се добрините ни.
Ще доживеем ли старините си?
Или съдбата ще подскаже?
Сбъдбването на мечтите ни как ще стане?
Сашо на района си капитан е.
И може би ще успее планът ще стане.
Ако бирата не ме хване, спирам да съм наркоман бе.
Гадно е, и да консумираш по пладне.
Това не е от мъките избавяне.
А увеличаване на мъките...
Къде са куките когато ни крадат?
Къде са куките когато ни пребиват?
Къде са куките? Тогава май че се прибират?
Тогава успеваемост няма да постигнат.
И да ме подстригват в затвора храната не стига.
Колкото добър да е готвача... събуждаш се на
следващата сутрин с косми във устата.
Какво е кармата, ако не помагаш и я нямаш
дарбата на качествата ти заложени.
Във теб самия, на изпитанието подложен си...
и си износен щото тъгата по лицето ти личи.
Къде са наш'те кинти, къде са ваш'те дъщери?
Защо оставихме загърбихме мечтите си
оставихме ги настрани, храним се точно кат' евреи
и ни боли от суета, от застоялата душа.
От застоения живот в който борбен ли си
или смел ти трябва винаги горд да ходиш
по улиците, а не глава надолу да си свел...
ще пушим ли по чадел, коноп, масе.
Аз вдигам ръка да питам г-жата
къде попаднахме родени в тези тежки времена?
И т'ва ли ни е демокрацията...
Мистификацията е от всяка страна.
Няма измъкване от нея все пак ни
контролира кукловода Бойко Борисов
и още няколко го правят тайно.
Играят театър думите им фалшиви са,
като през зимата да усетиш топъл вятър.
Това е мозъчен кратер, помели са ни
мозъците с промиване, с маркуч в главата
ни правят клизма, проблеми ни не е тревата,
а онанизма (и алкохолизма), т'ва е ментална клизма.
Когато пиша никой във думите ми не вниква.
Но то пониква и ще го пазя, ще се предпазя и от
полиция и армия, ще съм много на ниско
под радара и със финес ще им избягам.