Есента ме държи под око
ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави.
Че си стегнах на възел врата
с вратовръзка. И лъснах чепика.
Няма друг като мен на света! –
с Джони Деп сме си лика-прилика.
За статист се цаних в Холивуд –
звъннах в САЩ, но ми даде заето.
И във Варна ме взеха за луд,
щом се барнах с костюм по гезмето.
Две-три, влюбени в мене, Жени
ме отминаха с тиха насмешка.
А за тях водих дълги войни! –
и умрях като проходна пешка.
И си казах: – Валерка, здравей!
Подир теб есента ще офейка –
самотяга на пустия кей,
и поетът от Седмата пейка.
Рокля вързала с жълто лико,
ще я черпя с ментето коняче.
Есента ме държи под око.
И за мен – голишарчето, плаче.
31 октомврий 2022 г.
гр. Варна, 11, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
