17.09.2007 г., 23:01 ч.

Ето, виж... 

  Поезия
903 0 22
Ето, виж.
Отивам си.
Няма да остана.
Няма да те сипя със обиди.
Дали това го смятам за измяна?!
Какво от туй.
Нали ще си отида!

Отивам си.
И няма да те прося!
Заспивам във студената постеля.
Във въздуха ти няма да се нося.
Забравям те.
Дори да съм се клела!

Да.
Ето, виж.
Отивам си!
И всичко ти оставям -
и спомена, и любовта в сърцето.
Но тайничко ще взема на раздяла
шепота в гласа ти... от небето!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??