Еволюция
На припек клекнал сам пред пещерата,
ловеше си инсекти по главата
и чешеше корема си космат,
почти замислен някакъв примат.
,,Да става ли човек, или не става!?"
Размисъл въпросът заслужава.
Товар огромен, знае, би поел,
тръгне ли веднъж към тази цел.
Ще трябва да се бори със земята,
за хляба на жената и децата,
а после тухли, вар, стъкло и хром
за по-голям, модерен, светъл дом...
От сутрин чак до мрак ще да се бачка
в борбата за голяма, тлъста пачка.
В костюма марков как ще се поти...
Да можеше това да си спести!
Та лошо ли е тук във пещерата?
Просторно, сухо, близо до гората.
А тя е пълна с най-различен плод –
бери и яж. Това е то живот.
Решението... Значи се отказва,
но в този миг жена му се показва.
Разрошена, запенена и с яд
изрита философа ни отзад.
,,Достатъчно препича се, мизерник!
Бе права мама – тъпан и безделник.
И нямаш нито воля, нито дух,
със криви зъби, грозен, клепоух...
Не ми премигвай тъпо на парцали,
че всяка от жените ми се хвали
с модерен тоалет. Бил много скъп
от кожата на тигър саблезъб.
Веднага да ти видя аз петите.
Не ми се мяркай, мухльо, пред очите,
преди да си претрепал някой звяр,
че иначе си мъртъв, помияр!"
И нашият герой пое в гората,
в дърветата си блъскаше главата,
дано във нея мисъл се роди,
на фръцлата си как да угоди.
Бе хилав, слаб, но хитър комбинатор,
за времето си пръв анализатор.
С решението скоро бе готов
за безопасен и успешен лов.
И ето тъй, на времето в зората,
когато бяхме голи в пещерата,
извърши той решителни дела:
измисли лък, а също и стрела.
Е, трябваше жена му да го ръчка,
да го налага често с мокра пръчка,
но щом живееш в хард матриархат,
щеш, не щеш – човек ще ставаш, брат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
