* * *
Край и оставих писалката долу. От днес е различно.
Всичко, което ще правя, ще бъде обратно на прилично.
Досега бях добра бях душата на компанията,
но като птица без крила остави ме живота.
А може би не беше животът, а беше мойта самота.
На какво се надявах с тази "нова" стъпка.
Едва ли беше това което имам сега.
Една празна горяща душа, едно пълно с любов сърце,
а в същото време все така съм малко дете.
Дете ли...? О, да, сега си спомням -
детето беше там, където щастието с него вървеше...
Сега не е така, всичко е безсмислено след глупостта,
допусната един живот да разруши.
Какво си мислех, за Бога...
че животът ми ще се подобри.
Не е така - беше грешка,
а може би е съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Манова Всички права запазени
