Точно преди една година ти се появи.

Първоначално не очаквах, но ти сърцето ми разби.

Подигра се с мен най-нагло,

нима нищо не значеше за теб времето ни сладко.

И какво обърка се,кажи? 

Защо не ме оцени?

Беше мил, прекрасен, а аз слънце бях за тебе, но уви

нещо в теб се промени.

И не, не е усмивката прекрасна.

А може би по друга се захласна...

Опитах се, наистина опитах аз да те забравя,

но любовта ми към теб така лесно не изгаря.

Изгаря само сърцето

И не от радост, а от мъка е проклето.

... Всеки ден повтарях си ,,ще го забравя" 

и точно когато реша да го направя,

ти появяваш се отново и отново и отново

и караш ме да мисля, че всичко започва наново.

И запленена аз от любовта,

разбирам, че отново е една лъжа.

Минават дни, месеци, година дори,

не разбираш ли, не спира да боли.

Боли,гори и се къса от мъка сърцето влюбено,

страда за теб и за времето изгубено.

И ето пак разчувствах се заради теб

и заради твоето не сърце, а кубче лед.

Този лист е пети подред,

но текат ли текат сълзите ми заради теб...