МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
18.10.2018 г., 8:43 ч.

Фаетон 

  Поезия
502 2 23

         Бе залезът като домат.

                  Атанас Далчев

 

Студът е

ядрена гъба

след киселинен

дъжд.

Земята –

око,

излязло

от орбита

всемогъща.

Гниещият

домат

на изгрева

не предрича

кръв –

наследена

поквара.

Небето

двери отваря

и излита оттам

колесница.

В тревата изпепелена –

сянка

без птица.

 

15.10.2018

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Извини ме, Гавраил, за закъснението, но ме болят очите и си правя почивки. Вече съм на друга тема. Благодаря за коментара,
  • За падането на Фаетон е виновен Зевс,но за човешките безумия дали Създателя?
  • Благодаря, Петре.
  • И аз мисля, че тук си различна, Мария.
    Този стих ще се хареса на четящите хора.
  • Благодаря, Влади.
  • На мен и хареса и аплодирам! Един доста по-различен поглед на автора, който ми допада...
  • Идеята беше, че докато падне метеоритът и унищожи земята /все тоя Апокалипсис/, ние вече може да сме я свършили тая работа с някой ядрен взрив и Фаетон да е безвъзвратно закъснял. Благодаря, Георги. Старая се да бъда честна, когато взаимствам нещо, цитирам. Дори и когато имам идея, се съмнявам, защото не съм чела световната литература до последното произведение и не съм толкова горда, че да вярвам, че съм уникална. Но все от време ми хрумва и нещо мое си, по закона на вероятностите няма как все да предъвквам шопски салати, човекът е творец по дефиниция, аз не правя изключение.
  • Имало е планета, в Слънчевата система, изчезнала е. Една от версиите е, че жителите й са се самовзривили с ядрени оръжия. На тая тема е писал и Казанцев.
    Но стихотворението е много различно от прозата. То е емоции - не разказ. И картина, видяна в душата, не описание и цвят.
  • Благодаря, Стойчо. Маргарита, за книга "Фаетон" на Станислав Лем не знам. В Уикипедия излиза "Фаетон" на Петър Бобев, но нея не съм я чела. Струва ми се, че някъде срещнах планета с това име, но не ми се рови да проверявам. Митът за Фаетон може да е отражение на реално събитие, като падането на метеорит /предположението е близко до ума, всеки може да го направи/ но да не изобретявам шопската салата и да нарушавам обещанието, току-що дадено на Георги.
  • Харесва ми!
  • Благодаря, Таня. Ще се опитам да се въздържа от обяснения, Георги. Съветът ти е разумен. но ужасно се изкушавам да добавя, че след снежното сирене и доматения изгрев ми остава само да направя шопска салата "Зимно утро" в стихове, дано ми повярват, че идеята е моя. Но гневът наистина е лош съветник, по-добре да послушам теб, а не него. Благодаря и извинявай.
  • Не е правилно да обясняваш. Казала си каквото има да казваш. Умно, смислено, емоционално. Натам - който както ще да го приема. И каквито ще алюзии да развива.
  • Поздрави за стиха!
  • Станислав Лем има такава книга. Фаетон. Фантастика. Много интерсна. Многопластова.
  • Та, като изчерпахме темата за децата и родителите, може би ще се върнем на метеоритите и ядрените бомби?
  • Марго, благодаря за пожеланието. Слънчев есенен ден и на теб.
  • Ако повтаряхме митовете, щеше да е скучно. Стихотворението не е за Едипови комплекси. Не съм сигурна и за мита, не съм се замисляла. Кой син не е искал да се повози на "колесницата" на баща си, без да прецени възможностите си? Коя дъщеря не е обувала обувките с токчета на майка си? Едва ли е искала да я измести. По-скоро да се почувства голяма. Стихотворението е за това да не се слага клеймо на децата заради нехайството на родителите им, нито на родителите заради безразсъдството на децата. Без да се игнорира отговорността. Включително и за света, в който живеем и който ни е бил поверен. Все пак в мита се визират езически богове, а не християнският Бог. Богът, в когото вярвам не е безотговорен. В мита става въпрос по-скоро за постъпките на хората. Но аз написах стихотворението в порив на модернистичната струя, която ме е завладяла – тук-там благозвучия, без особен смисъл, поток на съзнанието. Но смисълът все пак се прокрадна, не успях да го изкореня. Виж само какви чаршафи опънахме.
  • Абе, не знам - за късмет! - колко е страшна авторката, но митът за Фаетон е точен. Загива, защото се опитва да измести баща си...
  • Стига бе, Георги, с това загиване, наистина ли вярваш в тия глупости за страшната авторка фаетоноубийка? Ако е така, пак жалко. За Фаетон. Не знае какво губи без авторката. Но аз започнах да се хваля, а не ми е присъщо, затова спирам. Усмивка.
  • Фаетон загива, опитвайки се да заеме чужда роля...
    Хубаво...
  • Поздрав, Мария! Прекрасен ден ти желая!
  • Благодаря за коментара, Марго. Всеки преживява своя личен Апокалипсис на протежението на живота си. Всеки бива изкушен, всеки се държи по различен начин, или се поддава, или не. Свещениците наричат Светата Литургия Второ Пришествие на Христос. Той идва моногократно и при всеки от нас, както и Апокалипсисът.
  • Апокалипсис!
Предложения
: ??:??