Пясъчни морета

от несбъднати желания

плуват във съня ми

и го карат да изсъхва...

Но девствени полета

от изгряващи мечти

чакат да узреят,

топлина да ги облъхне.

Приказни градини

от копнежи и мечтания –

цветни и изпъстрени

със вкус, въображение

карат мойто алено сърце да затупти

и моята душа да затрепти в опиянение.

Тези светли образи във моята душа,

Плуващи във орбити на моето съзнание

карат ме да мисля за невидими неща,

скрити, подчинени на моите желания.

Те около мене се въртят като планети,

без да са им нужни топлина и светлина.

Те самите дават ми безплатно и от двете,

заедно със своята божествена храна

Те ме озаряват и ми дават нови сили

за да преживея и поредния си ден...

Как ли бих живяла аз без тез искрици мили?

Щяха ли пък те да си живеят и без мен?