Фен.
Спестих ли си болка?
О, не - тя е фен.
Страха победих ли?
Заключих го в мен.
Но спътник си имам -
такъв упорит!
Вечно присъствие -
усмихнат ритник.
Аха да заплача
и цвете ми дава.
Носа си ли вирнах?!
На земята ме сваля.
Вечер щом легна,
нежно прегръща ме,
сутрин ме буди
с целувки и викове.
Болката тихо
отмива от мен,
каже ли: "мамо",
Ставам луд фен!
О, не - тя е фен.
Страха победих ли?
Заключих го в мен.
Но спътник си имам -
такъв упорит!
Вечно присъствие -
усмихнат ритник.
Аха да заплача
и цвете ми дава.
Носа си ли вирнах?!
На земята ме сваля.
Вечер щом легна,
нежно прегръща ме,
сутрин ме буди
с целувки и викове.
Болката тихо
отмива от мен,
каже ли: "мамо",
Ставам луд фен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
