18.12.2007 г., 8:48

Феникс

1.2K 0 23

Разстрелвайте ме, с вашата омраза,

разкъсвайте сърцето ден след ден...

Аз, любовта си жива ще запазя,

изгаряйки на кладата във мен!

 

 

 

 

И от пепелта ми, пак любов ще никне,

на слънчевото утро във разцвета!...

И пак ще има някой да обикне,

душата нежна на поета...

 

 

 

 

p. s.Поздравявам всички "нежни души" и им желая нови успехи! Приятен ден на всички!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Намира се, все някоя сродна душа..........!!!!!!!!!
  • Много ме впечатли имаш наистина много силни стихове.Харесва ми как пишеш!Поздрави
  • Красиво е!Поздравления!
    Сигурна съм обаче,че
    когато някой ти чете стиха,
    той звучи по-добре.
  • За съжаление - душата на поета нежна е и много уязвима. Щастлив е онзи, който има такава до себе си, от която може да черпи с пълни шепи без да се страхува, че ще се изчерпа. СТРАХОТНО!!! Благодарим за хубавите пожелания.
  • Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....