18.12.2007 г., 8:48

Феникс

1.2K 0 23

Разстрелвайте ме, с вашата омраза,

разкъсвайте сърцето ден след ден...

Аз, любовта си жива ще запазя,

изгаряйки на кладата във мен!

 

 

 

 

И от пепелта ми, пак любов ще никне,

на слънчевото утро във разцвета!...

И пак ще има някой да обикне,

душата нежна на поета...

 

 

 

 

p. s.Поздравявам всички "нежни души" и им желая нови успехи! Приятен ден на всички!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Намира се, все някоя сродна душа..........!!!!!!!!!
  • Много ме впечатли имаш наистина много силни стихове.Харесва ми как пишеш!Поздрави
  • Красиво е!Поздравления!
    Сигурна съм обаче,че
    когато някой ти чете стиха,
    той звучи по-добре.
  • За съжаление - душата на поета нежна е и много уязвима. Щастлив е онзи, който има такава до себе си, от която може да черпи с пълни шепи без да се страхува, че ще се изчерпа. СТРАХОТНО!!! Благодарим за хубавите пожелания.
  • Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...