Философски
Попаднах в онова състояние.
Което яде те.
Губиш разсъдък и воля.
Губиш себе си.
И - ха! Таман да стигна
до самия край.
Погледнах.
Изкрещях!
Никога не се предавай!!!
Трудно, тежко, болезнено,
объркващо и грозно.
Но продължи ти напред
с поглед остър вперен в целта.
Ще боли!
Ще е трудно!
И когато нямаш сили вече.
Продължи!
И ще дойде време -
ти ще се обърнеш.
Ще погледнеш назад.
Ей така, от любопитство.
Ще спреш и ще погледнеш!
Може би за глътка въздух?
И ще видиш!
Битките, които водил си.
Бурите, през които преминал си.
Предателствата, състарили те
тъй бързо.
Ще видиш!
И ще се усмихнеш!
Ще видиш красотата!
Ще видиш!
Че целта или мечтата ти
отдавна е била постигната.
Но не си спрял ти да вървиш.
И ще разбереш! Красотата!
И ето - продължаваш
отново да вървиш напред.
Сега по-бавно. По-мъдро.
И единственият ти враг е времето.
Твоят ход вече почти спрял е.
Ще си вече доста изморен.
Но щастлив.
...
Ще легнеш спокоен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Гюров Всички права запазени
