Философски
Попаднах в онова състояние.
Което яде те.
Губиш разсъдък и воля.
Губиш себе си.
И - ха! Таман да стигна
до самия край.
Погледнах.
Изкрещях!
Никога не се предавай!!!
Трудно, тежко, болезнено,
объркващо и грозно.
Но продължи ти напред
с поглед остър вперен в целта.
Ще боли!
Ще е трудно!
И когато нямаш сили вече.
Продължи!
И ще дойде време -
ти ще се обърнеш.
Ще погледнеш назад.
Ей така, от любопитство.
Ще спреш и ще погледнеш!
Може би за глътка въздух?
И ще видиш!
Битките, които водил си.
Бурите, през които преминал си.
Предателствата, състарили те
тъй бързо.
Ще видиш!
И ще се усмихнеш!
Ще видиш красотата!
Ще видиш!
Че целта или мечтата ти
отдавна е била постигната.
Но не си спрял ти да вървиш.
И ще разбереш! Красотата!
И ето - продължаваш
отново да вървиш напред.
Сега по-бавно. По-мъдро.
И единственият ти враг е времето.
Твоят ход вече почти спрял е.
Ще си вече доста изморен.
Но щастлив.
...
Ще легнеш спокоен.
© Валентин Гюров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз точно това се питах.
-
бихте ли споделили защо текстът е пуснат в категория "поезия"?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И дано всеки види Красотата в дните отлетели. И има достатъчно време и сили да продължи напред. Поздравявам те, Вальо!