Физика
Физика
Изпарявам се вътре във мен,
и залепям очи за тавана,
като съдник, невинно пленен,
като кръв в рикоширала рана.
После пъпля наивно натам –
търся дупчица, за да избягам –
от какво и защо - все не знам
и без дъх във вода се отлагам.
И надолу се втурвам във впряг,
разводнявам се и се стопявам,
ала дъното стигам и пак
сгорещена любов изпарявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
