Фолклорът плаче
Фолклорът плаче...
гневът настръхва.
Егото запушва уши.
Знам, знам, че
светът не рухва
и лавата застинала спи.
Фолклорът ме оплаква,
почти толкова добре,
колкото самосъжалението.
Опитва... Нещо изригва,
бързо, за да умре.
Днес е погребението.
Пак ще се изрови,
пак ще ме пребори,
пак ще ме затвори.
Аз съм най-верният си пророк.
И познавам всеки порок,
от който изтъкал ме е Бог...
Фолклорът плаче.
Някъде там съм.
Пея и аз.
Душата към себе си крачи.
Някъде там съм.
Млъквам и аз.
Нещото застина,
самоуби ли се или бе жертва.
Гневът се приглади.
Нова его-картина.
Етикет й се лепва:
очаквай изненади.
Докато стана фолклор,
докато изгоря в лавата,
докато се слея с нищото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
