Форест Каунти
(Дълбоко философски размисъл
за живота на горските обитатели
в стихотворна форма)
Омайна нощ царува в гората,
дърветата кротко потрепват с листа.
Над всички примигва луната-
пръска ярка, мека, галеща светлина.
Щурците свирят глухо, на умряло
край мрачната бърлога до реката,
където, свит под мръсното одеяло,
на някакъв вълк стърчат краката.
Това е Киро- спи като заклан.
Негова е тук тази бърлога!
Киро е вълк, голям наркоман-
от него вечно лъха на дрога.
През дупката, насядали отвън
се мъдрят мрачни силуети.
До тях гори огромен пън,
пичовете си хрупат солети.
-Оня мухло няма да се събуди
поне до утре, честна дума!
Според мен ни прави на луди-
откъде в него такава сума?!
Този глас бе на заека Стоян-
стар фермер и тракторист.
В гората го виждаха вечно пиян.
Беше отявлен анархист!
-Правилно, и аз това се чудя!
Ама де да го знаеш тоя дивак!
Дайте знак и влизам да го будя,
Няма да ни се измъкне пак!!!
Говореше едрият мечок Захари.
Не говореше, а направо бучеше.
Страшен бе за ловци и дървари-
Пред него всеки смирено мълчеше.
Захари беше добряк- стар ерген,
Живееше сам самичък в гората.
Краката си миеше в дървен леген
и рядко си бръснеше брадата.
- Не, стой де, ще изчакаме още-
Обади се невестулката Цецо.
-Опасно е да се връщаме нощем,
пази си силите, борецо!
А ето и каква беше играта:
Киро изпадна в голяма беда.
Нямаше пари, продаде колата,
наследството си даже проигра.
Едва събра кинти- купи си бус
и тръгна из гората на турне.
Пееше чалга, естрада и блус,
за пари свиреше и на шише.
Но не потръгна и този път-
животните не му харесаха стила.
Пребиха го, поду му се вратът,
плъзнаха му тръпки по гърба.
Отказа се- видя се в чудо,
пропи се и продаде буса.
Животът му потече лудо-
живееше, за да се друса!
Злочестие и в тази игра се оля,
подпухна - пушеше като комин.
С адски много пари заборчня,
от дрогата прихвана СПИН.
Сега дължеше много пари
на тази мнима групировка
Дето до огъня вънка седи
и му готви няк’ва уловка.
Съмна се. Слънцето изгря,
просветна навред из гората.
Дружината навън изпозаспа,
догоряха с пушек дървата.
Към пладне се събуди Цецо,
потърка сънен гуреливи очи:
-По дяволите, ставай, Мецо!
Оня дрогиран вълк още спи!
Наскача вярната дружина-
Стоян, Цецо и Захари,
Настръхнали като пружина,
Готова връз Киро да се стовари.
-Да влизаме с маневра ловка!-
шепнешком Цецо предложи пак.
-Как пък не, да настъпя спринцовка
по пода на тоя гнусен бардак!
Това беше на Стоян гласът.
Тогава се обади Захари:
-Мечките от СПИН не мрат,
пожелайте ми успех, другари!
Отправи се към входа с бодра крачка,
Ръмжи и пръхти като бик,
Готов с юмрук вълка да смачка,
Да го стресне с изродски вик!
Нахълта вътре като ураган
И що да види- никой, празно!
На пода един опърпан юрган,
На леглото- одеяло мазно;
На земята- брезентова мешка,
На нея рецепта за морфин,
На гърба- следната бележка:
“Елате на 32-и в един!”
за живота на горските обитатели
в стихотворна форма)
Омайна нощ царува в гората,
дърветата кротко потрепват с листа.
Над всички примигва луната-
пръска ярка, мека, галеща светлина.
Щурците свирят глухо, на умряло
край мрачната бърлога до реката,
където, свит под мръсното одеяло,
на някакъв вълк стърчат краката.
Това е Киро- спи като заклан.
Негова е тук тази бърлога!
Киро е вълк, голям наркоман-
от него вечно лъха на дрога.
През дупката, насядали отвън
се мъдрят мрачни силуети.
До тях гори огромен пън,
пичовете си хрупат солети.
-Оня мухло няма да се събуди
поне до утре, честна дума!
Според мен ни прави на луди-
откъде в него такава сума?!
Този глас бе на заека Стоян-
стар фермер и тракторист.
В гората го виждаха вечно пиян.
Беше отявлен анархист!
-Правилно, и аз това се чудя!
Ама де да го знаеш тоя дивак!
Дайте знак и влизам да го будя,
Няма да ни се измъкне пак!!!
Говореше едрият мечок Захари.
Не говореше, а направо бучеше.
Страшен бе за ловци и дървари-
Пред него всеки смирено мълчеше.
Захари беше добряк- стар ерген,
Живееше сам самичък в гората.
Краката си миеше в дървен леген
и рядко си бръснеше брадата.
- Не, стой де, ще изчакаме още-
Обади се невестулката Цецо.
-Опасно е да се връщаме нощем,
пази си силите, борецо!
А ето и каква беше играта:
Киро изпадна в голяма беда.
Нямаше пари, продаде колата,
наследството си даже проигра.
Едва събра кинти- купи си бус
и тръгна из гората на турне.
Пееше чалга, естрада и блус,
за пари свиреше и на шише.
Но не потръгна и този път-
животните не му харесаха стила.
Пребиха го, поду му се вратът,
плъзнаха му тръпки по гърба.
Отказа се- видя се в чудо,
пропи се и продаде буса.
Животът му потече лудо-
живееше, за да се друса!
Злочестие и в тази игра се оля,
подпухна - пушеше като комин.
С адски много пари заборчня,
от дрогата прихвана СПИН.
Сега дължеше много пари
на тази мнима групировка
Дето до огъня вънка седи
и му готви няк’ва уловка.
Съмна се. Слънцето изгря,
просветна навред из гората.
Дружината навън изпозаспа,
догоряха с пушек дървата.
Към пладне се събуди Цецо,
потърка сънен гуреливи очи:
-По дяволите, ставай, Мецо!
Оня дрогиран вълк още спи!
Наскача вярната дружина-
Стоян, Цецо и Захари,
Настръхнали като пружина,
Готова връз Киро да се стовари.
-Да влизаме с маневра ловка!-
шепнешком Цецо предложи пак.
-Как пък не, да настъпя спринцовка
по пода на тоя гнусен бардак!
Това беше на Стоян гласът.
Тогава се обади Захари:
-Мечките от СПИН не мрат,
пожелайте ми успех, другари!
Отправи се към входа с бодра крачка,
Ръмжи и пръхти като бик,
Готов с юмрук вълка да смачка,
Да го стресне с изродски вик!
Нахълта вътре като ураган
И що да види- никой, празно!
На пода един опърпан юрган,
На леглото- одеяло мазно;
На земята- брезентова мешка,
На нея рецепта за морфин,
На гърба- следната бележка:
“Елате на 32-и в един!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
