Франи
Дж.Селинджър
устата ми хубава,
очите ми зелени...
бих могла да пиша до безкрай
на себе си...
с обич и омерзение...
но все си разсипвам кафето по блузата,
в съботни сутрини,
когато подутите пръсти на времето
скърцат по тетрадката
и галят до болка
неизпратените никому думи...
очите ми - зелени,
устата ми - хубава...
бих могла да слушам до безкрай
онази китара
и себе си...
но все си удрям коляното в масата,
при първия опит да си тръгна...
в съботни вечери,
когато полуделите пръсти на времето
търсят до болка
топлината на думите...
с обич и омерзение...
бих могла да влизам до безкрай
в незапомнените страници,
но все разбирам истината...
в съботни сутрини,
когато, разнищени, сълзите
на времето плачат в стъклата
и търсят просто прегръдка...
устата ми хубава,
очите ми зелени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
НЕВЕРОЯТНА СИ!!!