19.07.2015 г., 11:06

Фриволна събота

1.2K 1 3

Фриволна събота

 

Обичам те!
Знаеш, нали?
Всяка твоя извивка обичам.
И от всяка твоя усмивка струи
обич лятна към твойто момиче.

 

Обичам те!
Помниш, нали?
Думи тихо изречени нощем.
Ще ги повтаряш! Ще знаеш дори
колко много липсваш ми още.

 

Обичам те!
Искаш, нали?
Да се смеем по лятному двама.
И осъмнали в ранни зори
да те гали коса разпиляна.

 

Обичам те! 
Знаеш, нали?
И щастлива от твоето ѝмане
ще те чакам във ранни зори
да се събудиш с моето име.

 

Галя Кутулева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Кутулева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Andromaha, аз съм го правила този гаф, но с viber. Вместо на любимия да напиша "обичам те", пак го написах, но по погрешка го изпратих на друг, със същото име :D
    Таня, благодаря ти за това, че си усетила фриволността на стиха. Искаше ми се да звучи неангажиращо лятно към някого.
    Младене, специално изчетох стиха на Шандор Петьофи. Дълъг ми се стори, но пък какво да се прави... Както казвате - гений е човека. А генийте трябва да се четат :D И да не бъдат забравяни!
  • Много мило и поднесено с любов!
    Хареса ми много!
  • Преди 200 години Шандор Петьофи написа своето стихотворение: "Обичам те, мила!" :

    https://bg-bg.facebook.com/note.php?note_id=10150336333214201

    Зачитайки се в горния текст канстатирам, че наистина гениите на миналото са недостижими. А търчането около казаните от тях слова продължава...

    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...