17.08.2007 г., 22:45

Глад

1.1K 0 3
Вечно
за коричка хляб се борим.
И кога до смърт ще се презорим?

Успеем ли
стените да съборим
на гадният животец, който водим,

ще усетим
полъха на свободата
на метафизиката на крилата.

Високо
и дълбоко да проникнем
в изгубения смисъл да надникнем.

Но спира ни
коричка плесенясал хляб.
И глад! Защо изгубихме душевният си глад?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Високо
    и дълбоко да проникнем
    в изгубения смисъл да надникнем."
    Хареса ми...Публикувай още...
  • Защо изгубихме душевният си глад?
    ...
    Замисляш!!!
    Поздрави!
  • Защо изгубихме душевният си глад?
    Дано да се намери, кой да ти отговори

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...