19.01.2008 г., 14:02

Гладна е в нас... Любовта!

925 0 9
***
                      "На остри ръбове сме легнали,
                  легло за нашата любов."


В теб ме разкъсват хиените...
ръфат парче по парче...
Пътят ми пуска сирените...
нямам си вече криле...

Дълго ще пърхат в стомаха ти...
(Траурно падат мъгли...)
Страстно изпиваш душата ми...
но от солта ти горчи...

Болни повръщат очите ти...
вярност стените изби...
Никнат ята от гърдите ти...
Звярът от обич загни...

Търсиш във себе си пътя ми...
Тънеш без мен в самота...
Виждаш крилете ми скършени...
бели до смърт от солта...

Днес аз снова през сърцето ти...
с милост се впивам в греха...
Свивам гнезда по небцето ти...
........................................
Гладна е в теб... Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно пишеш!!!Чета те с удоволствие!!!
  • Страхотно е Арлина, страхотно!
  • Аплодисменти!
  • Адски е силно и мъдро.Убийствен финал.Силно пишеш.
  • Много ти харесвам работите. Вродената ми липса на някой основни механизми (като разсъдителен и мисловен например) понякога ми пречи да те разбирам напълно, но честно казано, никога не съм се опитвала да разбера нещата, които ми харесват. Важното е, че просто ми харесват. Благодаря

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...