4.10.2007 г., 16:13

Гласове от бездната

Поезия

907 0 4

***
Блясък, изстрел, мъгла, тишина...
мъртвец отдавна заспал под пръстта...
***
Свещеният чудовищен труп на безброй много мечти,
като скален къс от висините падна и се разби.
В пустотата се носи дълго, със своята приятелка мъгла,
а поведе го към бездната надолу - вяра, хванала ръжда.
Главоломно с пръсти сочещи едно дъно безкрайно,
следят го отломки и прах. Приближава се сухото тяло...
Мечти и надежди - призраци, чезнещи в мрака
(отдавна изтече кръвта - символ живот)
завити от леден товар на гигант, приспан от смъртта.
Прегръдката вечна близо е, един мъртвец - пропастта ще глътне.
Кристални като на кукла очи,
удушен мускул без да потръпне...
***
Криле ли?
Какво са това?
Ангели само правят така...
Кажи нещо друго. От векове не съществуват чудеса...
***
Краят... ето го, идва,
след дълго пътуване
трупът тупна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

gyu (Гюлен )

нямам думи...

2007-12-08T00:01:18+02:00
abased (Светлин Николов)

Особено е, че другите те питат почти същото, което ти ме пита... Да те питам ли каквото те питат те? Не знам дали виждам прекалено ясно, или не виждам нищо..

2007-10-04T23:29:39+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Защо момиче,наричащо се живот,пише за смъртта?
Стихът е хубав въпреки това!

2007-10-04T19:32:11+03:00
някоя (Ина)

Уникален стих. Стана ми тъжно, но е хубав.

2007-10-04T16:20:40+03:00