25.02.2007 г., 19:22

Гледам небето

1.7K 0 4

Гледам небето

 

 

Аз гледам небето

всяка вечер

И тайно си

 мисля за тебе.

 

Аз гледам небето

 всяка сутрин

и скришом си

 спомням за теб.

 

Обичта ми към

 теб не утихна.

Бленувам те винаги,

когато гледам небето.

 

То ми напомня

онези нощи,

В които ти все

 още ме обичаше.

 

То ми напомня

 онези дни,

В които аз все

 още те привличах.

 

То  ми навява спомени,

 които искам да забравя.

То ми навява спомени,

които ме връщат към теб.

 

А аз трябва да забравя.

 Не бива да си спомням,

Защото ти ми носиш

 само тежка болка.


Тази тежка болка

 ме убива бавно.

От тази тежка болка

 се чувствам нежелана.

 

Чувствам как

 сърцето плаче.

Чувствам как

 душата стене.

 

Искам да съм с тебе,

но умът ми казва друго:

„ Гледай си небето

 и не мисли за него!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е мила, а когато нещата не вървят е по-добре да не мислим за този човек, това може да ни донесе само повече болка!
    Поздрави!
  • Поздрав и за това стихотворение!
  • Запази си го като скъп спомен,нали е твоето минало и продължавай да гледаш небето!
  • Колко е хубаво, че си започнала да пишеш!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...