Гневен плам
няма нещо, което да може да ме спаси,
защото сама всичко по дяволите пратих
и правилата на пук не спазих.
Знам, че трябваше да се спра.
Не... трябваше да продължа!
Ох, моля те много, помогни -
Как може умряло сърце да затупти?
Защото милото много изживя
и в ужасна болка и мъка умря.
А не го заслужаваше това,
не заслужаваше тази тъга...
Но както вчера не може да е днес,
както сутрин не може да е нощес,
както пепелта не може да е прах,
както простеното не може да е грях...
Така не може да се върне вечността,
не винаги намираме същността,
така не винаги любовта гори,
понякога пламъкът спира да пламти...
Това не са тъжни думи, повярвай,
все пак, ако искаш, вярвай,
знам, че доброто съществува, знам,
но от него получих само грам.
А болката в живота надделя
и така сляпо ме завладя,
че лицето усмихва се така,
но умът и мислите потъват в тъга...
Това бях аз преди
от минали честни, сладки следи,
сега няма и помен дори,
сега само моят ГНЕВЕН ПЛАМ гори!
Че от това, за което се молех преди...
не получих и капка - само сълзи.
Сега снимките стари целувам
и с тях се бързо сбогувам.
Защото друг човек тогава бях,
да... за друго аз копнях,
бях глупаво, заблудено дете,
с празно, не обичало... дотогава сърце.
Но разбрах тайната сега
и от сърцето скрих ключа,
сега не може да обича,
няма и болка да привлича...
Сбогом, болка стара, проклета,
сбогом казвам, сетна раздяла,
няма да плача вече, любов, за теб,
с вдигната глава гледам напред!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
Усмихни се