29.06.2016 г., 16:30

Гняв

597 3 6

Цената ми е някъде във мен.

Но жалко, че попита колко струвам,

когато ти си тъй обезценен

и глупав. И не мога да робувам

на твоите прахосани очи

по някакви изпразнени девойки

без ценност, гордост. Без мечти.

Харесвам те. Не мога да съм бройка.

Аз мога да съм истинска жена,

но с истински мъже. А не с такива,

които в понеделник са с една,

а вторник безпардонно отиват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Беличовска

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...