27.09.2007 г., 14:04 ч.

Години 

  Поезия
1188 0 30
 

Години


В пороя на годините завихрени,

покрили Порива със тънко наметало,

угрижени Луната съзерцаваме,

а Слънцето посрещаме все по-вяло.


Животът ни - кълбо от струни пренатегнати,

пришпорваме със все по-малко Страст

и звуците, изтръгнати от него,

започват прозаично да звучат.


Дъгата пъстра не съзираме,

изчезна тя в мъгла от Сивота.

В децата си вторачени забравяме

Смеха, Приятелството, Верността.


Осъждаме, гневим се, полудяваме

и търсим нечия вина,

а тя е в нас, защото сме загърбили

една-едничка думичка - Сега.


         Сега копней,

                  Сега обичай,

                           Сега живей,

                                               Сега...!!!

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??