Години
Години
В пороя на годините завихрени,
покрили Порива със тънко наметало,
угрижени Луната съзерцаваме,
а Слънцето посрещаме все по-вяло.
Животът ни - кълбо от струни пренатегнати,
пришпорваме със все по-малко Страст
и звуците, изтръгнати от него,
започват прозаично да звучат.
Дъгата пъстра не съзираме,
изчезна тя в мъгла от Сивота.
В децата си вторачени забравяме
Смеха, Приятелството, Верността.
Осъждаме, гневим се, полудяваме
и търсим нечия вина,
а тя е в нас, защото сме загърбили
една-едничка думичка - Сега.
Сега копней,
Сега обичай,
Сега живей,
Сега...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
