18.12.2008 г., 6:24

Гората

614 0 6
 

Гората криe

истинското си лице

зад борови иглички

и шума от габър,

и букови листи,

и счупени клони,

и гнили дървесни коруби,

и папрати,

и дребни малини,

зад шум от окапали съчки,

зад воя на бурята,

зад мъхове,

тайни пътечки,

зад ситния звън на ветреца,

зад езерната вода,

зад сутрешната роса,

зад зимните преспи

и летния злак...

Махни ги!

Ще видиш гората...

съвсем гола....

и скучна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и с хората е същото ... нали все се стремим към ... съвършенство , "стерилност"... махни тази бенчица, онзи белег еди кое си косъмче, изравни зъбите ... и ще станем толкова скучни


  • Нали точно това казвам, без тях ще е твърде скучно, просто сбор от стерилни дървета! Благодаря, че прочете
  • Напротив, Ели.
    Истинското лице на гората е точно в това - мъхчетата, клонките по земята, свистенето на вятъра в листата, шумът от дребните животинки и буболечки, ароматът на кората (различен през всеки от сезоните), тайните пътечки и още, и още...
    ТОВА е за мен гората.
  • Не, ако махнем всичко това, ще остане стерилна и скучна гора, с идеално-подредени дървета, с изчистени линии, с перфектни форми - нищо, за което да се закачи окото... Пълна скука! Искам да кажа, че ефектът е в дефекта! Благодаря ви, че погледнахте редчетата ми!
  • Ако ги махна... няма да я има - гората...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...