Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
18.12.2008 г., 6:24 ч.

Гората 

  Поезия
476 0 6
 

Гората криe

истинското си лице

зад борови иглички

и шума от габър,

и букови листи,

и счупени клони,

и гнили дървесни коруби,

и папрати,

и дребни малини,

зад шум от окапали съчки,

зад воя на бурята,

зад мъхове,

тайни пътечки,

зад ситния звън на ветреца,

зад езерната вода,

зад сутрешната роса,

зад зимните преспи

и летния злак...

Махни ги!

Ще видиш гората...

съвсем гола....

и скучна!

© Ели Лозанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • и с хората е същото ... нали все се стремим към ... съвършенство , "стерилност"... махни тази бенчица, онзи белег еди кое си косъмче, изравни зъбите ... и ще станем толкова скучни


  • Нали точно това казвам, без тях ще е твърде скучно, просто сбор от стерилни дървета! Благодаря, че прочете
  • Напротив, Ели.
    Истинското лице на гората е точно в това - мъхчетата, клонките по земята, свистенето на вятъра в листата, шумът от дребните животинки и буболечки, ароматът на кората (различен през всеки от сезоните), тайните пътечки и още, и още...
    ТОВА е за мен гората.
  • Не, ако махнем всичко това, ще остане стерилна и скучна гора, с идеално-подредени дървета, с изчистени линии, с перфектни форми - нищо, за което да се закачи окото... Пълна скука! Искам да кажа, че ефектът е в дефекта! Благодаря ви, че погледнахте редчетата ми!
  • Ако ги махна... няма да я има - гората...

  • Много есенен стриптийз! Виж я пролетна и тогава пак ще си говорим! Поздрав от Зем!
Предложения
: ??:??