Горчива нощ за сладки дни!
***
Загорча луната на нощта ми,
прехапах длани...
да заспя,
отчупиха се болките събрани
и кърваво попиха по брега
на миналото...
днес да ги проклинам,
че рано ми се сбъднаха в море.
Удавиха ме, взеха до насита
и капката последна на дете.
Разбирам...
вече са ми чужди
и нямат власт в дома ми, подсладен
със сбъднатост
и детското безгрижие,
завърнало се късно, но при мен.
Не могат да досегнат любовта ми.
Кристалчета са, пълни с нищета.
Промъкват се зловещо
във стиха ми,
но пръстите ми режат ги с кама
на срички...
тъй да залинеят,
където първородно ги излях,
избълвах ги в нощта,
да не загния
в тогавашната моя мрачнота...
Присъмва... не горчи денят ми!
Усмихват се най-верните очи
под клепките...
Целувам любовта им...
и тръгваме...
щастливо несами!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
