Горска приказка
Горска приказка
Страшна свада днес настана
там, на горската поляна,
във зелената дъбрава
нещо сдърпаха се здраво,
Кумчо Вълчо и Лисана,
най-голямата хитрана.
Олеее, трябваше да видите,
прекалиха със обидите.
Вълчо пръв нададе вой
и приготви се за бой.
Лиса малко се стъписа
и смути се, и се слиса,
но след туй се окопити,
вдигна крак, за да го срита.
Вкопчиха се здраво двамата.
Тясна стана им поляната.
Тупа-лупа, джаста-праста
и се спряха чак под храста.
В миг се насъбраха всичките -
и животните, и птичките.
Гледат, гледат, не разбират,
тези двамата не спират.
Ритат, блъскат, дращят, хапят,
но това не е театър.
И картинката е явна -
тука става битка славна.
Победеният, обаче,
може и да се разплаче.
Случва се за първи път
в този мирен горски кът,
бой с такова настървение
и със страшно озлобление.
А животните и птичките,
и насекомите всичките,
вкупом чудят се и маят,
боя как да спрат не знаят.
И тогава Ежко Бежко
изсумтя, пристъпи тежко,
после на кълбо се сви
и показа сто бодли.
Търкули се през поляната,
спря се точно между двамата
тъй настръхнали побойници,
сякаш истински разбойници.
- Вие двамата ще спрете,
иначе ще разберете,
колко много ще боли,
щом те боцнат сто бодли!
Мирна нашата гора е.
Всеки жител тук го знае.
Край на битката ще сложите,
иначе ще се изложите
тук, пред вашите приятели -
всички горски обитатели!
Тези мъдри думи тежки,
щом изрече Ежко Бежко,
спряха да се бият двамата.
Тихо стана на поляната.
Кума Лиса попристъпи:
- Право казваш, Ежко, скъпи!
Тук, пред цялата гора,
на Вълчо ще се извиня.
Подъл номер му скроих,
но за всичко си платих.
Искам, както и преди,
да сме приятели добри.
Кумчо Вълчо под мустак
мръщи се и тропа с крак.
Знае, че ще ù прости,
но се муси и сумти.
Толкоз бързичко не ще
Вълчо да се предаде.
- Тази хитра, зла Лисана
пак натясничко ме хвана.
Прати ме насред реката,
както беше с лед покрита,
риба да си наловя
със опашка във леда.
Чаках и стоях юнашката,
но замръзна ми опашката.
Дърпах, драсках и се борих,
но налегна ме умора.
Мислех, вече ще се мре
и нещеш ли, гледам две
острозъби, страшни псета.
И додето се усетят,
хукнах бързо презглава,
а опашката в леда
още си стои, горкичката.
Туй е дело на Кумичката.
Ако щете, ме корете,
някъде ме затворете,
затова нададох вой
и започнах този бой.
Ежко Бежко тихо рече:
- Хайде, всичко свърши вече!
Вярно, подла е шегата,
но добри са ви сърцата.
Затова се помирете
и приятели бъдете!
Тъй завърши тази драма,
там, на горската поляна.
Мирно днес живеят всички,
животинки, пъстри птички.
Пеят и се веселят.
Пазят своя мирен свят.
А поуката каква е?
Даже малките я знаят.
Всеки ден добър бъди!
Не прибягвай до лъжи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
