В гората политиката се люшка,
по криви пътища се тя клатушка.
И движи се по интереси,
и всеки гледа да се меси.
Народното отдавна е умряло,
а новото е вече твърде старо.
На черното се вика бяло,
а бялото е вече черно.
И няма съвест, всичко е проформа,
едва ли ще дочакаме реформа.
А жителите горски страдат,
на парламента се надяват.
И пак се карат вълци и лисици,
и даже се изкарват мъченици.
Те всички знаят, че е криза –
за хубавото няма виза.
Дано пък жителите на гората
да видят истината непризната,
да знаят кой какво избира,
а не да ги подкупват с бира.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени