Ти, Гошо, хубаво дойде навреме,

но глупостите ти за мен са бреме.

Как мога болничката тежко аз

да ям тоз гаден боб със праз?

Хайде, иди шоколад да ми купиш

и престани така да се цупиш.

На легло да си хич не е лесно,

ти май не разбираш, кажи честно.

Ох, Гоше, боли ме адски крачето,

явно затуй си набръчках лицето.

Я повдигни го малко по-високо,

за да не се измъчвам тъй жестоко.

Май време е за обедна подлога,

да акам като хората не мога.

И не ми казвай, че мирише лошо!

Това са моите лайна бе, Гошо!

Ах, хапчетата вече не помагат,

Тез лекари направо се излагат!

Да търсиш тичай харна тревица!

За награда ще дам да пипаш цица.

Не, секс няма засега да правим,

за друг път гушкането ще оставим,

защото с моя незараснал таз,

едно натискане и ще се чуе „прас“.

Нали не мислиш дълго да се бавиш?

И гледай само нещо да забравиш!

О, колко страшно е да съм самичка!

Как само се пребих с онази бричка!

Под гипса ме сърби ужасно много,

ела да ме почешеш с нещо, Гого!

Отде да знам с какво да бръкнеш!

Как можа тъй смотан да се пръкнеш!

Добре, че дойде при мен от Испания.

Мехлем си ти за моите страдания.

С теб сме едно за добро или лошо,

Ах, как те обичам, миличък Гошо!