vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
9.11.2007 г., 20:10 ч.

Господин Усмивка 

  Поезия
581 0 6
 

Хей, господин Усмивка...

Защо гориш онази пощенска кутия,

в която трупаш греховете си.

А някой съвестно изпраща

във нея свойте опрощения...

Във пликове от доброта и милост,

със малко болка, от любов убита,

с целувка - подпис, марка - нежност

и тръпка сладост, в редовете скрита.

Запалена в сълзи, кутията горяща,

подпалена умишлено, безсъвестно и притъпено,

от Дявола - смътен сигнал тя изпраща,

че доброто у теб е без свян заличено.

Но кой ще ми повярва?!

Ти убивай. Не вярват, че си егоист?!

Но аз си знам, ще се предпазя

с последния почти изчезнал лист!

И нека да не вярват, Господин Усмивка!

Така е по-добре, нали!

Светът не вярва, че в хаоса е чисто.

Светът не вярва, че от усмивка боли!

...

Прекрасно!

Тръгваш ли?

Сега пък кой ще ни разсмива?

Къде са ти обноските на шут?

Студена пот ли те облива?

Иди си! И не се завръщай тук!

Но за последно, виж как пламъчето тлее, тлее...

Гори, гори... и се превръща в поредния мой стих!

Господин Усмивка, за последно, посмей се!

С онзи смях главоломен, ехиден и тих!

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??