1.12.2007 г., 0:02

Грешка

686 0 2
Грешка

Тръгна си, погълна те нощта,
а още влюбена за тебе стена,
пророних в тъмното сълза,
а после дълго плаках аз за тебе.

Готова съм да ти простя,
на прага цяла нощ те чакам,
само се върни при мен сега,
не карай очите да се изплачат.

Поглеждам жално телефона,
с желание да чуя твоя глас,
полудявам и сълза отронвам
и припознавам сянката ти аз.

Да знаеш колко много плача
и как се моля само да се върнеш
Разбираш ли за мен колко значиш,
как жадувам ти да ме прегърнеш?!!

Погледнах през прозореца небето,
дори Луната мене съжалява,
сякаш искаше да каже на сърцето,
че няма смисъл повече да се надява...

... И чувам, звънва телефонът,
сърцето пълни се с надежда!
... а след секунда безсилно проронвам:
- Извинете, имате грешка!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила,толкова е безнадеждно товаНадявам се всичко да се нареди!Написала си го с много болка.С теб съм!Поздрави!
  • Поздрави!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...