ГРЕШНИ ОЧИ
Грехове имат моите мъжки очи,
всяка прелест щом пият до дъно.
После споменът дълго в леглото горчи -
чак дордето се съмне.
И се гмуркат във погледа още жени,
и превръщат зениците в клада,
а клепачите трепкат - две райски врати,
и пропадам към ада.
В кръговрата-живот аз прегръщам греха
и очите се молят за още,
че когато внезапно ги склопи смъртта,
те навеки ще постят.
Този свят е създаден за обич и грях.
Празен поглед бледнее - не свети.
Затова ще съм грешник пред Бога си с тях,
с очите си жадни - и двете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
