13.02.2008 г., 9:41 ч.

Грешница 

  Поезия
784 0 10
Грешница и луда ме наричат,
продажница, с коварен поглед,
в свещените си личности се вричат,
че съм била красива и покорна, но наглед...
Измамница и най-способна съм била актриса -
със сълзи от кал,
злокобни мисли, а душата ми -
обвита в подарен от дявола воал!
В градината ми не растели никакви цветя -
била обрасла със бодли и драки -
носела уханието на смъртта
и никой и не можел
да достигне мътните ми тайни...
Неверница, нещастна и безбожна -
жена без срам и съвест чиста,
способна да забие всеки ножа...
Така е! Аз не съм безгрешна
и може би не съм и със ума си...
Предадох и раних безброй, що срещнах,
в търсене на любовта си!
Градината ми опустя... докато прогледна...
изкоренили са ми всички радости - разбирам...
Да ме зоват, че съм най-долната жена!...
И без това не мога да обичам!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??