6.08.2006 г., 22:30

Грешница

1.1K 0 6

Грешница

 

Прости ми, Господи, за всички грехове,

прости ми, че не бях добра.

Стоя на изранени колене

и за прошка моля съвестта.

 

Но тя мълчи, отдавна  е мъртва.

Убих я със всичко това,

което ме кара греховно да тръпна

и да обичам лудо нощта.

 

Потъпках толкова морални закони,

захвърлях норми, задръжки, молби.

Обладана от мисълта, че някой ме гони,

добрата част в мене убих.

 

Предадох себе си на тъмни сили,

отдадох се на лоши страсти.

Огнъовете, някога в мене горили,

сега започват да гаснат.

 

Загубих всичко, което обичам,

заличих спомени, мисли и дни.

И пак пред съвестта си се вричам,

да спра да играя с човешки души.

 

Толкова години не зачитах нищо,

погребах детското в свойта душа.

Загубих себе си, защото исках всичко

и защото не исках да бъда добра.

 

Не търся прошка и отплата

за всичко, което направих сама.

Защото, ако някой носи вината,

това съм само и единствено аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
  • А дали има Бог?
  • Ако всички бяха съвършени,нямаше да има Бог.Всеки малко или много е бил грешен в живота си.Е,да умираме ли?Аз съм на принципа ако наистина си заслужава- греши! Ако можеш да помогнеш на някого - помогни! Балансът между двете ще разбера в момента, в който няма да мога да кажа на никого...
  • Не търся прошка и отплата
    за всичко, което направих сама.
    Защото, ако някой носи вината,
    това съм само и единствено аз!
    !!!
  • Молба за прошка
    Прекрасен порив
    Осъзната грешка
    Духът е чист и жив

    Поздрав и усмивка

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...