Грозното патенце
но след като малко порасне.
И след като всичко живота му отнеме
и неговата жизненост угасне,
то заспива уморено,наранено и самотно
под кипариса на своята мечта
и престава да си мисли
за ужасното животно,
за което го смята света.
И изведнъж се събужда
във някакъв нов сън
изваян от чужда действителност
и за пръв път се вижда красиво отвън,
ослепено от свойта пленителност.
А наоколо лебеди само кръжат и го питат:
"Хей, как си, приятелю?"
О, вярвай във своите сънища вятърни,
те ще се сбъднат, мечтателю!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
