ГЪЛЪБ И ЖЕНА
Бял гълъб кацна на моето рамо
и ме докосна с крила.
Каза ми две-три думи само
и бързо отлетя.
Оттогава идва на моя перваз
и ме гледа с невинни очи,
разказва ми истории от целия свят,
но за неговия живот мълчи.
Искам да разкаже нещо за себе си също,
а той поглежда към небето
и отронва, че не му е присъщо.
От ден на ден линее,
перушината му пада.
Знам, че нещо не може да преживее,
виждам, че ужасно страда.
Но как да му помогна -
той не ми се доверява.
Как тази зла магия да разтрогна?
Да се откажа, сърцето ми забранява.
Дойде при мен един ден и каза: "Добре,
ще ти разкрия своята тайна -
аз съм гълъб с човешко сърце
и съм влюбен в теб отдавна."
Слушах тия мили думи,
отронени от него едва.
Не знаех да се радвам, да скърбя ли?
Нима може гълъб да обича жена?
Нараниха го мойте думи,
очите му станаха тъмни като нощ
и забиваха се в него като куршуми
и режеха сърцето му с нож.
Целунах тогаз моя гълъб-човек,
погледнах го с любов,
дадох му един съвет:
"Слушай сърцето си при всеки зов!
... така понякога се получава -
любовта е невъзможна.
Но нека сърцето да не страда
а от тая любов да се вдъхновява."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
