18.01.2020 г., 23:03 ч.

Гълъби 

  Поезия » За деца
702 0 1

Моите любимци мили

не живеят у дома.

Те са волни, лекокрили

и ги търся аз сама.

 

Във градинката пред блока

хвърлям хлебец и зрънца,

те от синева висока

идват с трепетни сърца.

 

Кацат дружно – ято волно

и трошичките кълват.

Щом си хапнат предоволно,

литват пак по своя път.

 

Вдигнат ли се в небесата,

тъжно махам им с ръце,

ала знам от необята

пак ще се завърнат те.

 

Затова не пожелавам

да са винаги край мен,

с обич им зрънцата давам

и те идват всеки ден.

 

Там в небесните простори

те се чувстват у дома.

Те приятели са мои,

с радост пълнят ми деня.

 

© Ангелина Михайлова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моят домашен любимец »

17 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??