Гълъби
Моите любимци мили
не живеят у дома.
Те са волни, лекокрили
и ги търся аз сама.
Във градинката пред блока
хвърлям хлебец и зрънца,
те от синева висока
идват с трепетни сърца.
Кацат дружно – ято волно
и трошичките кълват.
Щом си хапнат предоволно,
литват пак по своя път.
Вдигнат ли се в небесата,
тъжно махам им с ръце,
ала знам от необята
пак ще се завърнат те.
Затова не пожелавам
да са винаги край мен,
с обич им зрънцата давам
и те идват всеки ден.
Там в небесните простори
те се чувстват у дома.
Те приятели са мои,
с радост пълнят ми деня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Михайлова Всички права запазени
