Моите любимци мили

не живеят у дома.

Те са волни, лекокрили

и ги търся аз сама.

Във градинката пред блока

хвърлям хлебец и зрънца,

те от синева висока

идват с трепетни сърца.

Кацат дружно – ято волно

и трошичките кълват.

Щом си хапнат предоволно,

литват пак по своя път.

Вдигнат ли се в небесата,

тъжно махам им с ръце,

ала знам от необята

пак ще се завърнат те.

Затова не пожелавам

да са винаги край мен,

с обич им зрънцата давам

и те идват всеки ден.

Там в небесните простори

те се чувстват у дома.

Те приятели са мои,

с радост пълнят ми деня.